Членуване на съществителни и прилагателни имена от мъжки род

1. Пълният член за мъжки род, единствено число -ът, -ят се използва в следните случаи:

а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от мъжки род, единствено число. Примери:

Потребителят проверява поста си за грешки, преди да го публикува.
Форумът се развива с бързи темпове.

б) При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от мъжки род, единствено число. Примери:

Нарастващият интерес към сайта безпокои конкуренцията.
Позитивният поглед прави живота по-лесен.

в) При членуване на именната част (м. р., ед. ч.). Примери:

Нейният коментар беше неуместен.
Самият той пише тук под различно име.

2. Непълният член за мъжки род, единствено число -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения). Примери:

Толерантното отношение е част от неговия характер. 
Утрешният ден ще е по-хубав от днешния. Всичко зависи от начина на възприятие.

3. Определителният член -ят, -я се използва при съществителни имена с деятелни наставки -ар (-яр) и -тел. Примери:

създател - създателят
огняр - огнярят
вратар – вратарят

Забележка: Думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а: коментар – коментарът; катинар – катинарът

4. С -ят, -я се членуват съществителни имена от мъжки род, единствено число, завършващи на : край – краят, герой – героят, както и следните съществителни: зет –зетят, лакът – лакътят, нокът – нокътят и др.

 

Както стана ясно, основното правило е, че пълната членна форма се пише, когато членуваната дума е подлог в изречението.

Пълна членна форма се пише, когато членуваната дума е съгласувано определение или приложение на подлога в изречението. И са посочени красноречиви примери:

 

24 май-най-светлият български празник – всяка година се посреща в училищата с венци от здравец и божур.
Г-н Стоянов, новоизбраният кмет, откри заседанието на Общинския съвет. 

Но от друга страна, се използва кратка членна форма, когато членуваната дума не е съгласувано определение или приложение към подлога в изречението. В тези случаи е невъзможна замяната на цялото словосъчетание, в което участва членуваната дума, с той.

Мостът е дело на Колю Фичето – самобитния архитектурен български гений.
Видях г-н Петров, учителя на дъщеря ни.

Трябва да се обърне внимание на още един случай, при който членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с един от следните глаголи: съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в смисъл превръщам се в), казвам се, наричам се, представлявам (в значение ‘съм’).

Аз ли ти изглеждам най-умореният от всички?
Алуминият е най-лекият метал. 

Правилата при членуване на съществителни имена от м.р. са добре представени в изданието „Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила“ на Института за български език на БАН. Част от посочените примери са от същото издание.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *