Тези стилистични указания важат при превод на официални документи от „Олтранс“ ООД от чужд език на български език.

„Олтранс“ ООД използва системата за транслитериране от кирилица на латиница на проекта „Разбираема България“ в официални и неофициални преводи.

Система за транслитериране

Специфични буквени съчетания

В съвременния български стандартен език се използват и специфични буквени съчетания, някои български букви се предават чрез латински буквени съчетания, а някои латински букви и буквени съчетания обозначават едновременно две български букви или буквени съчетания.

Предаване на някои имена по традиция

Собственото име България се предава по традиция като Bulgaria.

Също по традиция буквеното съчетание –ия в края на собствените имена и в края на думите, които са използвани като собствени имена, се предава с латинските букви –ia: София (Sofia), Македония (Makedonia), Тракия (Trakia), Малкия дъб (Malkia dab), Синия вир (Sinia vir) и т.н.

Когато не е в края на собствено име или в края на дума, използвана като собствено име, съчетанието -ия- се предава като -iya- : Диана (Diana) и Дияна (Diyana), Мариян (Mariyan), Кръстьо Българията (Krastyo Balgariyata) и т.н.

Речник на наименованията на обектите

Не малка част от собствените имена съдържат като своя част топонимични термини. Таблицата по-долу съдържа тези от тях, които са най-често използвани, и английския им превод.

За проекта „РАЗБИРАЕМА БЪЛГАРИЯ”

През последните десетилетия някои от българските букви се предават по повече от три, четири или пет начина – т.е. в различни текстове от различни автори три, четири или пет латински букви се използват едновременно за обозначаване на една български буква.

Проектът РАЗБИРАЕМА БЪЛГАРИЯ е отговор на необходимостта да се уеднакви тази твърде разнообразна и често затрудняваща общуването съвременна практика при транслитериране на български собствени имена с латински букви. Системата за транслитериране беше предложена на обсъждане пред широк кръг от съвременното българско общество: освен представители от всички университети и висши училища, в дискусията участваха и представители на писателските и преводаческите съюзи, на държавните български институции, на медиите.

В рамките на проекта РАЗБИРАЕМА БЪЛГАРИЯ е апробирана системата за транслитериране на български собствени имена, правилата и неизбежните изключения. Конструирана е база данни от собствени имена. Създадено е web-базирано приложение, което позволява коректно да се транслитерират български собствени имена от кирилица на латиница и обратно. Транслитерацията на имената на географските обекти (градове, села, планини, реки, езера, местности, върхове…) и на имената на обекти в населените места (улици, булеварди, паркове, градини, паметници…) има задължителен характер. Транслитерацията на личните, бащините и фамилните имена има пожелателен характер.

Проектът РАЗБИРАЕМА БЪЛГАРИЯ е финансиран от Министерството на държавната администрация и административната реформа . Реализиран е от екип сътрудници на Института за български език при Българската академия на науките – от Секцията за съвременен български език (направление „Езикова култура и езикова политика“) и от Проблемната група за стандартизиране на собствени имена. В началния етап от разработването на проекта участваха и сътрудници от Секцията за компютърна лингвистика и от Информационния център при Института за български език.

База данни

Базата данни е конструирана специално за проекта „Разбираема България” в Института за български език при БАН с активното съдействие на Министерството на държавната администрация и административната реформа, на областните центрове в страната, със съдействието и на Datamap.

Базата данни съдържа имената на над 140 000 обекта (имена на географски обекти, имена на улици, площади, паметници, квартали и пр.), както и използваните днес лични, бащини и фамилни имена на хора.

Базата данни съдържа както пълни собствени имена, така и някои съкращения с оглед на актуалната обществена практика.

Базата данни предоставя препоръчителна форма на дадено собствено име на географски обект (местност, населено място, река, планина, връх и т.н.) или на обект в населено място (улица, площад, паметник и т.н.) в случаите, когато даденото име се среща в повече от един вариант. За препоръчителна форма най-често е избран по-краткия вариант.

Базата данни съдържа транскрибирани чуждоезикови собствени имена, използвани като български собствени имена за наименуване на различни обекти в населените места: улици, паметници и др. Според приетите правила тези имена не се транслитерират, а се предават съобразно правописа им в езика, от който са заети. Имената от езиците, които използват версия на латинската азбука (напр. английски, френски, полски), се предават в оригиналния им правопис. Имената от езиците, които не използват версия на латинската азбука, се предават според приетата в езика система за транслитерация или според най-разпространения вариант.

Базата данни не съдържа такива собствени имена, които по установена общоприета практика не се транслитерират, а се превеждат: напр. имената на държавните институции.

Базата данни съдържа собствени имена на хора (лични, бащини и фамилни) и имена на обекти в населени места във форма, приета в съвременната книжовноезикова практика. Собствените имена на географските обекти от национално значение са представени във формата, приета в съвременния стандартен език. Собствените имена на местности, реки, гори, хълмове и т.н. от регионално значение са представени във разпространения в съответната област вариант.

Повече подробности може да се намерят на електронния адрес:

http://transliteration.mdaar.government.bg/database

Доплънителна информация:

http://bg.wikipedia.org/wiki/Транслитерация_на_български_имена_с_латиница_(1956)

Тези стилистични указания важат за превод на официални документи от „Олтранс“ ООД от български на английски език.

Забележка: При превод на английски език „Олтранс“ ООД използва установените в британския английски език правила. Американски английски се използва само ако документът е предназначен за САЩ или по изрично изискване на клиента.

Допълнителна информация

• http://www.proz.com/forum/translation_theory_and_practice/160901-translation_of_company_names.html – превод на имена на фирми

За да кандидатствате при нас за оторизиран преводач към МВнР (заклет преводач), моля, прочетете внимателно изискванията и инструкциите.

1. Списък на преводачите във вид на таблица, която съдържа пореден номер, трите имена на преводача, неговия ЕГН, работните езици и подписа на преводача.

2.  За всеки преводач, посочен в списъка, се прилагат:

• оригинална декларация на преводача за неговата отговорност по НК за достоверността на извършваните преводи, с нотариална заверка на подписа. В декларацията трябва да се съдържат личните данни на лицето, адреса, вида и номера на документа за езиково образование и/или квалификация, наименованието на фирмата, за която работи. В отделен абзац на същата декларация се изписва текста:
  “ Декларирам, че извършваните от мен преводи ще подписвам по следния начин ……………………”,
  като се полага и образец от подписа.
• копие от документа за завършено езиково образование и/или за вида и степента на придобитата езикова квалификация за всеки отделен чужд език, посочен като работен от конкретния преводач.

3. В списъка на преводачите могат да бъдат включвани само дееспособни физически лица, които са български граждани или чужденци, с право на постоянно пребиваване в Република България, и притежават степен “владеене” на съответния чужд език. Степента “владеене” на езика се установява чрез представяне на копия от следните документи:

• диплома за завършено висше образование по съответния език с общ успех от дипломата не по-нисък от добър 4,50;
• втора специалност по съответния език от завършено висше образование;
• диплома за завършено висше образование или следдипломна квалификация, за която при постъпването се изисква владеене на езика и завършена с диплома или дисертация на съответния език, с общ успех от дипломата не по-нисък от много добър 4,50. Дипломите от чужди университети важат след легализация от МОН;
• диплома за завършена езикова гимназия в България или училище в друга държава, с чийто език кандидатства преводачът, с успех не по-нисък от много добър 4,50. Дипломите от чужди училища се признават след легализация от МОН;
• диплома за завършено висше образование по специалности, при които се полага държавен изпит по чужд език, ако оценката не е по-ниска от много добър 4,50;
• международно признат сертификат за степен на владеене на езика, както следва:
  • английски – ESU 6,7, 8 & 9; Pitman – Higher Intermediate & Advanced; IELTS – 6,7,8 & 9] UCLES – CAE & CPE; UCLES RSA (CCSE) 3 & 4; Oxford-Higher & Diploma; ARELS-Higher; Trinity 10,11 & 12; LCCI SEFIC-Intermediate & Advanced, а също така приравнените към тях американски тестове.
  • Френски – DELF /последно ниво/, издаден от френските културни институти в чужбина.
  • Испански – DELE SUPERIOR.
  • Немски – ZMP, издаден от Гьоте Институт.